Доста от вас са чували за играчката йо-йо, макаричка с въже, която при пускане се връща в ръката. Смята се, че праподината на играчката е Филипините, като тогава е била използвана за оръжие. Първият сериен производител на йо-йота еПедро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в Санта Барбара, Калифорния: започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно. Революцията на йо-йотата е в края на 20ти век, когато в една такава играчка се поставя лагер. Тогава освен основното движение „нагоре-надолу” играчката получила и друга възможност, да се върти известно време в края на конеца и да се вдигне по сигнал на играещият. Новата възможност на играчката предоставяла с нея да се правят сложни трикове, което отново възродило интереса към йо-йото.
Благодарение на новите технологии йо-йотата в днешно време позволяват правенето на безброй трикове и комбинации. Най – голяма популярност на този спорт има в Америка и Япония. Организират се състезания, като дори има и Световно , дори малка държава като България си има своя отбор по йо-йо и национално състезание.
Йо-йото прогресира, а с него прогресират и техниките за игра. До момента са познати 5 основни стила на игра с йо-йо, като за всеки стил се изисква специално йо-йо:
 |
| 1a |
1а- основният стил в йо-йото, при който въженцето е вързано за макаричката и за пръста ви
 |
| 2a |
2а- стил който се играе едновременно с две йо-йота, които са доста бързи
3а- стил отново с две йо-йота, но използваните йо-йота са от стил 1а
 |
| 5a |
 |
| 4a |
4а- стил при който въженцето не е вързано за самото йо-йо и то „лети” във въздуха
5а- стил при който въженцето не е завързано за пръста ви, а е поставена тежест, която държите
 |
| 3a |
Няма коментари:
Публикуване на коментар