Силната топка

„Силна топка” или повече познат като „Пауърбол” е джаджа станала хит в последно време. Всъщност играчката е изработена от NASA като уред за физическа тренировка на астронавтите, тъй като в космоса поради липса на гравитация вдигането на тежести е безмислено.
         Уредът представлява жироскоп. В самото кълбо се намира ротора, който се движи във всички посоки. За да започнете тренировка трябва първо да засилите ротора с помощта на специално въженце. След което с ритмични кръгообразни движения на ръката можете да подържате тази скорост или да я ускорите. Увеличаващите се при това жироскопични сили правят ускоряването все по-трудно.

         Играчката разполага с вграден компютър, който отчита

моментните обороти, максимално достигнатите обороти, също така и брой обороти направени за всеки 30, 60 и 90 секунден интервал. За момента световният рекорд е 16 218 оборота в минута.
          

По научни изчисления при въртене на ротора с 15 000 оборота в минута, силите упражнявани върху ръката се равняват на около 18 кг. Уреда е много удобен за офиса, като средство срещу схванатите ръце от компютърната клавиатура.
         На всичкото отгоре това причудливо творение на механиката не се нуждае от батерии, тъй като има в себе си вградени, които се зареждат от енергията на въртене, която същевременно захранва и светодиодите.

Хвърчилото...ама не на баба ти

Хвърчило  (или на англ. Kite (кайт)) е нещото с което повечето от нас са си играли като деца, днес ще ви покажа как съвременните технологии са позволили то да еволюира и да се превърне в нещо още по-забавно.  Ще ви покажа два от по-интересните модела хвърчила: „крило” и „делта”. Въпреки популярността на хвърчилата, напоследък доста рядко можете да видите такова в небето.        
                Първо да обърнем внимание на „делтите”, наричат ги още така и спортни. Тези хвърчила са доста интересни за управление, защото с тях можете да правите най-различни трикове, от сорта на лупинги и стремглави завой. Самите хвърчила изискват постоянен вятър, тъй като ако вятърът е на пориви управлението е по-трудно и често хвърчилото пада. Хвърчилото разполага с два линии, за всяка ръка, посредством които да го управлявате. Вашата позиция от която да карате „делта” хвърчило трябва да е с гръб към посоката на вятъра, за да може хвърчилото да полети.              
                „Крилата” са също доста интересни хвърчила. Те се използват в много спортове, като кайт сърф, парапланеризъм и др. Те имат силата да вдигат предмети, затова дори ги наричат „power kite” (от анг. сила), с тях можете да се забавлявате не по-малко от „делтите”. Едно от интересните занимание с този вид хвърчила е да бягате по хълмовете и да се оставям силата на хвърчилото да ви носи из полята, летенето зависи от големината на крилото, вашата тежест и вятъра.

Йо-йо … играта се променя

                Доста от вас са чували за играчката йо-йо, макаричка с въже, която при пускане се връща в ръката.  Смята се, че праподината на играчката е Филипините, като тогава е била използвана за оръжие. Първият сериен производител на йо-йота еПедро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в Санта Барбара, Калифорния:  започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно.
                Революцията на йо-йотата е в края на 20ти век, когато в една такава играчка се поставя лагер. Тогава освен основното движение „нагоре-надолу” играчката получила и друга възможност, да се върти известно време в края на конеца и да се вдигне по сигнал на играещият. Новата възможност на играчката предоставяла с нея да се правят сложни трикове, което отново възродило интереса към йо-йото.
                Благодарение на новите технологии йо-йотата в днешно време позволяват правенето на безброй трикове и комбинации.  Най – голяма популярност на този спорт има в Америка и Япония. Организират се състезания, като дори има и Световно , дори малка държава като България си има своя отбор по йо-йо и национално състезание.
                Йо-йото прогресира, а с него прогресират и техниките за игра. До момента са познати 5 основни стила на игра с йо-йо, като за всеки стил се изисква специално йо-йо:

1a

1а- основният стил в йо-йото, при  който въженцето е вързано за макаричката и за пръста ви

2a

2а- стил който се играе едновременно с две йо-йота, които са доста бързи

3а- стил отново с две йо-йота, но използваните йо-йота са от стил 1а

5a

4a

4а- стил при който въженцето не е вързано за самото йо-йо и то „лети” във въздуха

5а- стил при който въженцето не е завързано за пръста ви, а е поставена тежест, която държите

3a

Джобната печка...или как да не ходим зимата с измръзнали ръце

"Химически" джобни печки

            Ще кажете, че това е поредната простотия и то си е така, ако  зимно време  се предвижвате с автомобил или въобщи не ви се налага да напускате дома си . За тези обаче, които цяла зима им се налага да чакат градски транспорт, и да си подухват в замръзналите шепи това е необходим аксесоар. Сигурен съм, че повечето от вас дори не са чували за тази „глупост”, а дори да сте чували ще се изненадате колко много разновидности джобни печки съществуват. Разбира се всяка една от тях е насочена към различен тип необходимост.                                                       

Джобна печка с твърдо гориво

             Да започнем с химическите (както аз ги наричам) джобни печки.  На пръв поглед това са малки найлонови пакетчета с течност и метална пластина плуваща вътре.  Когато щракнете с пластинката, течността вътре се втвърдява и след 5 секунди започва да отделя енергия. Пакетчето се затопля до 54° C и остава топло до 45 минути. Ето как работят тези миниатюрни реакторчета. Ако ви се е случвало да извадите от фризера някаква напитка и тя да замръзне, когато я отворите и започнете да я сипвате в чаша, значи вече сте наблюдавали процеса на кристализиране на свръх изстудени течности.  В случая „химическата” джобна печка при стайна температура се намира в състояние на свръх охладена течност. Когато щракнете с металната пластинка, вие правите миниатюрни шокови вълни, които образуват кристалчета около нея, достатъчни да започнат процеса на кристализация (замръзване). Веществото в пакетчетата е такова, че неговата температура на замръзване е 54° C, като в същото време може да бъде в състояние на свръхохладеност до температура -50° C (в следствие на това не замръзва, когато излезете навън). Когато накрая енергията в пакетчетата свърши, те трябва да се поставят във вряща вода за около 15 минути, където възвръщат състоянието си на свръхохладеност, като същевременно акумулират в себе си енергия за следващото затопляне. Процесът може да се повтаря стотици пъти.        За финал бих казал, че този вид джобни печки са най-добрите за хората използващи ги докато ходят на работа, до магазина или просто се разхождат зимата, поради липсата на всякакви миризми и каквото и да е било. Проблема е, че всяко пакетче топли 45 минути, което е доста малко, ако сте на лов или къмпинг.
       

          Вторият вид джобни печки са тези с гориво, тук има два варианта, едните са с течно гориво (бензин), а другите с твърдо ( малки пръчици от въглища). Аз лично съм използвал такава с течно гориво, тъй като струва около 10 лв. (на Zippo са няколко пъти по-скъпи). Използва се чист медицински бензин за да не се отделят миризми от горенето, но принципно може да си я зареждате и със спирт. Принципът на който работи се нарича  „платинена катализа“ или чрез катализаторно горене. Печката не гори, а тлее и с едно зареждане издържа около 8 часа. Изключително удобно ако сте в гората на лов и се налага да стойте в засада с часове. Печка с твърдо гориво не съм пробвал, но ми казаха, че топли повече, проблема е че всяко зареждане ви струва 1 лв. а литър медицински бензин струва около 6лв. ( за едно зареждане ви трябват около 30 мл.)